Градът е носил името Хаджиоглу Пазарджик. То му е дадено от турския търговец Хаджиоглу по време на Османското робство. Носи това име до 1882 г. По време на Втората световна война и комунизма градът се е наричал Толбухин, на името на съветския маршал Фьодор Толбухин. От 1990 г. насам си връща името Добрич.

Древното наименование на града е Месамбрия, по-късно е наричан Месемврия. Днешното име му е дадено от славяните.

Преди градът се е наричал Габрува (от 1477 г. до XVII век). Името на Габрово първо е било Габърово заради това, че се намирало в район с много гори от габър.

От създаването си до днес градът е носил множество имена - Антеа, Аполония (на древногръцкия бог Аполон), Созополис (означава „град на спасението“), Сизеболу (по време на Османското робство).

I–VI век сл. Хр. – по времето на Римската империя и по-късно ранната Византия Бонония е била военен и административен център в провинция Горна Мизия. Там е имало легионерски лагер и крепост на Дунавския лимес. След заселването на славяни и прабългари и формирането на българската държава, името постепенно е заменено, а по-късно градът става известен като Бдин / Видин.

Градът датира от дълбока древност и е носил имената Аетос (в превод „орел“ - на името на стара крепост над града), Езерово, Пашмакли, Ахъ Челеби (последните две по време на Османското робство), а днешното име произлиза от племето смоляни, населявало този край.

През VII век пр. Хр. възниква тракийският град Сердика - това е първото име на днешна София. По времето на хан Крум (началото на IX век) Сердика става част от българската територия и получава името Средец. Градът е бил наричан и Триадица. Последното име - София, идва от храма „Света София“.

До 1886 г. се е наричал Самунджиево, по-късно е преименуван на Орхание, а след 1934 г. носи името на Христо Ботев.

От 1573 до 1934 г. градът се е наричал Ески Джумая (от турски „ески“ - стар, „джумая“ - петъчен пазар).

Първото име на града е Татар Пазарджик. То произлиза от първите постоянни жители на селището - татарите, които са търгували там. „Джик“ е умалителна наставка, която показва, че пазарът е бил малък.

Старите имена на този град са Дубница, Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла (от старобългарски „дуб“ - дъб). През 1948 г. градът приема името Станке Димитров, което носи до 1990 г.

Градът е носил много имена: Монтанезиум (дадено от римляните), Кутловица (от славяните), Фердинанд (след като приема това име през 1891 г. княз Фердинанд I променя статута на селището и то става град), Михайловград (на името на комунистическия активист Христо Михайлов). През 1993 г. приема сегашното си име.

Старото име на Варна е Одесос, на едноименната крепост, разположена на Варненския залив. След разрушаването ѝ градът започва да бъде наричан Варна. Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. градът е носил името Сталин.

В началото на новата ера на мястото на сегашен Плевен е имало римска крепост с името Сторгозия.

Градът е носил много имена - траките го основават с името Антарес, римляните го наричат Алмус. Лом е носил и имената Ломград, Поломие, Лом паланка и Булмия.

Първото име на града е било Козлуджа, по-късно (през 1934 г.) е преименуван на Новградец. Днешното име е в чест на Александър Суворов, руски пълководец, спечелил на това място една от битките от Руско-турската война.

Градът е носил името Хаджиоглу Пазарджик. То му е дадено от турския търговец Хаджиоглу по време на Османското робство. Носи това име до 1882 г. По време на Втората световна война и комунизма градът се е наричал и Толбухин, на името на съветския маршал Фьодор Толбухин. От 1990 г. си връща името Добрич.

Този град е наричан по най-различни начини, все подобни на днешното име - Руси, Русико, Руши, Русчук, Русиг... Едно от най-популярните стари имена е Русчук. Така е бил наричан градът по време на Османското робство. Друго име на града, което е било носено от римска крепост, е Сексагинта приста - „пристанище на 60 кораба“.

Османско име, дадено на влиятелния държавник Мустафа паша, който развива града. Свиленград – от 1913 г. до днес.